Сергей Шелковый Так кто же я? Зачем живу на свете?

„ТАК КТО ЖЕ Я? ЗАЧЕМ ЖИВУ НА СВЕТЕ?”
Сергей Константинович Шелковый  (р. 1947 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


А ВСЪЩНОСТ КОЙ СЪМ АЗ? ЗАЩО ЖИВЕЯ?

А всъщност кой съм аз? Защо живея?
Тоз страховит без отговор въпрос!
Звезди ще тичат и деца ще греят.
До гроб оскъдна глина ще е гост.
 
Но глината ще стане буйно цвете,
ще легнем на вечерния цветак –
над нас ще се разтвори свод планетен.
И ще възкликнеш с прежна болка пак:
 
„Защо, небе, над мене тегнеш? Ето,
духът ми жив е с теб равновелик.
Защо, защо...” – безстрашно и нелепо
сърце ломоти. И мълчи език.


Ударения
А ВСЪЩНОСТ КОЙ СЪМ АЗ? ЗАЩО ЖИВЕЯ?
 
А всъ́штност ко́й съм а́з? Зашто́ живе́я?
Тоз страхови́т без о́тговор въпро́с!
Звезди́ ште ти́чат и деца́ ште гре́ят.
До гро́б оскъ́дна гли́на ште е го́ст.
 
Но гли́ната ште ста́не бу́йно цве́те,
ште ле́гнем на вече́рния цвета́к –
над нас ште се разтво́ри сво́д плане́тен.
И ште възкли́кнеш с пре́жна бо́лка па́к:
 
„Зашто́, небе́, над ме́не те́гнеш? Е́то,
духъ́т ми жи́в е с те́б равновели́к.
Зашто́, зашто́...” – безстра́шно и неле́по
сърце́ ломо́ти. И мълчи́ ези́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Сергей Шелковый
ТАК КТО ЖЕ Я? ЗАЧЕМ ЖИВУ НА СВЕТЕ?
 
Так кто же я? Зачем живу на свете? –
Как страшен в безответности вопрос!
Качнутся звёзды, и родятся дети.
И встретит скудной глиною погост.

Но станет глина буйными цветами,
мы ляжем на вечерние цветы –
и свод планет разверзнется над нами.
И вновь воскликнешь с давней болью ты:

„Зачем довлеешь надо мною, небо?
Мой дух живой тебе равновелик.
Зачем, зачем...” – отважно и нелепо
лепечет сердце. И молчит язык.
 
http://www.stihi.ru/2011/07/02/3982




---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.), „Очерки о литературе” (2014 г.), „Свет безымянный” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.