Сиреневый поцелуй. С переводом Ирен Тодоровой

Сгустился вечер. Догорел закат.
А в воздухе - сирени аромат.
И ночь - неповторима и нова,
От запаха кружится голова.

В окне открытом - звёздочек глаза.
И прошлое в душе - забыть нельзя!
Тот лунный май забыть не хватит сил...
Букет сирени милый приносил,

Я к сердцу прижимала тот букет.
А милый ждал с волнением ответ.
Потом цветы губами раздвигал
И в веточках лицо моё искал.

Два сердца гулко застучали , в такт,
И на губах - сирени аромат!..
...Я в аромат сирени окунусь,
Вновь в юность безрассудную вернусь,

Той лунною дорогою пройду,
В заветный переулок забреду.
Скамья пуста. Наш соловей - молчит...
Но снова сердце гулко застучит

И вспомнит, как две тени тут слились
В единое и в небо поднялись!..
Как я хочу в потоке вешних струй
Вновь ощутить тот первый поцелуй!

Услышит и на зов любви придёт,
Сиреневое счастье мне вернёт...

Люлякова целувка –
Превод от руски Ирен Тодорова

Догарят сетни слънчеви лъчи.
Нощ майска и люлякът цъфти.
Изпълнен с ухание богато,
замая ми главата аромата.

Прозорецът отворен – там звезди,
а спомен във душата ми гори.
Сили нямам да изпратя в забрава
букет от люляк,  подарен  тогава

Притиснах до сърцето със ръка
букета. Чакаше, какво ще изрека.
 а после с устни раздели цветята,
любимият и търсеше устата ми.

 Като едно, забиха две сърца
Вкусът на люляк устните събра.
... Улавям аромата на нощта
и люляк - да ме върнат в младостта.

Ще мина пак по този лунен път,
и по алеята към онзи кът
Сърцето силно бие, но уви
пейката е празна. Славеят мълчи.

Но ще си спомни двете сенки тук,
които сляха се в едно без звук.
Вълшебен дъх люлякът изпуска,
искам да усетя първата целувка.

Славей да ни чуе. Да долети.
Люляково щастие да подари.