Марина Цветаева - Бог

Марина Цветаева
Бог

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

БОГ

1.

Лице без прикритие   
Строгост. - Свята.
Раздадени ризите
в теб се сбраха.

Листата окапали,
камък ронен.
И крясъци всякакви
в теб - спокойни.

Ръждата изчисти ти
с кръв – стомана.
Лежащите - всичките
ти разстана.

1 сентября 1922

2.

Просяци, птици -
тъжен напев. Те ли са твои 
ризи светлици
в пътя към теб? 

Горски поляни.
Храмове, книги
даде на хора – литна.
Тайна охрана
тичат елите:

- Крием! - Не даваме!

Кръсти земята
за сън, с гъши следи.
И при върбата
стигна - да й прости
рожбата син!

Просяци пяха:
-  Тъмна, тъмна гора!
Просяци пяха:
- Хвърлиха кръста в прахта!
Бог възкръсна от храм!

4 сентября 1922

3.

О, не ще го заклещите
с ваши знаци и вещите!
Той в най-тясното сложен е,
като строен гимнаст...

Със мостовете вдигнати,
със ятата нестигнати,
с телеграфи постигнати
Бог – си тръгва от нас.

О, не ще го приучите
към съдбата под ключ да е!
Щом безпътица случи се,
той е – бял ледоход.

О, не ще го догоните!
В стая даже да сложите
като стайна бегония
няма той да е Бог!

Всички в свода под покрива
знак очакваха, пОвика.
И поет, и неволника -
но отчаяха се.
 
Че убягва той – движи се.
Че е звездната книжнина
и: от Аз и до Ижици, -
все след плаща му са!

5 сентября 1922
Превод: 01.05.2016 г.

---------------------------

1.

ЛицЕ без прикрИтие
СтрОгост. - СвЯта.
РаздАдени рИзите
в тЕб се сбрАха.

ЛистАта окАпали,
кАмък рОнен.
И крЯсъци всЯкакви
в тЕб - спокОйни.

РъждАта изчИсти ти –
с крЪв – стомАна.
ЛежАщите всИчките,
тИ разстАна.

1 сентября 1922

2.

ПрОсяци, птИци -
тЪжен напЕв. ТЕ ли са твОи 
рИзи светлИци
в пЪтя към тЕб? 

ГОрски полЯни.
ХрАмове, кнИги
дАде на хОра – лИтна.
ТАйна охрАна
тИчат елИте:

- КрИем! - Не дАваме!

КрЪсти земЯта,
за сЪн, с гЪши следИ.
И при върбАта
стИгна - да й прости
рОжбата сИн!

ПрОсяци пЯха:
-  ТЪмна, тЪмна  горА!
ПрОсяци пЯха:
- ХвЪрлиха крЪста в прахтА!
БОг възкрЪсна от хрАм!

4 сентября 1922

3.

О, не щЕ го заклЕщите
с вАши знАци и вЕщите!
Той в най-тЯсното слОжен е
като стрОен гимнАст...

Със мостОвете вдИгнати,
със ятАта нестИгнати,
с телегрАфи постИгнати
Бог – си трЪгва от нАс.

О, не щЕ го приУчите
към съдбАта под клЮч да е!
Щом безпЪтица слУчи се,
той е – бЯл ледохОд.

О, не щЕ го догОните!
В стая дАже да слОжите
като стАйна бегОния
няма тОй да е БОг!

Всички в свОда под пОкрива
знак очАкваха, пОвика.
И поЕт, и невОвника -
но отчАяха се.
 
Че убЯгва той – двИжи се.
Че е звЕздната кнИжнина
и: от Аз и до Ижици, -
все след плАща му са!

----------------------------

БОГ

1.

Лицо без обличия. 
Строгость. – Прелесть. 
Всe ризы делившие    
В тебе спелись. 

Листвою опавшею,
Щебнем рыхлым.   
Всe криком кричавшие
В тебе стихли. 

Победа над ржавчиной - 
Кровью – сталью.    
Всe навзничь лежавшие
В тебе встали.   

1 сентября 1922

2.

Нищих и горлиц   
Сирый распев. То не твои ли
Ризы простерлись   
В беге дерев?   

Рощ, перелесков.
Книги и храмы
Людям отдав – взвился.
Тайной охраной
Хвойные мчат леса:

– Скроем! – Не выдадим!

Следом гусиным
Землю на сон крестил.
Даже осиной
Мчал – и ее простил:
Даже за сына!

Нищие пели:
– Темен, ох темен лес!
Нищие пели:
– Сброшен последний крест!
Бог из церквей воскрес!

4 сентября 1922

3.

О, его не привяжете
К вашим знакам и тяжестям!
Он в малейшую скважинку,
Как стройнейший гимнаст…

Разводными мостами и
Перелетными стаями,
Телеграфными сваями
Бог – уходит от нас.

О, его не приучите
К пребыванью и к участи!
В чувств оседлой распутице
Он – седой ледоход.

О, его не догоните!
В домовитом поддоннике
Бог – ручною бегонией
На окне не цветет!

Все под кровлею сводчатой
Ждали зова и зодчего.
И поэты и летчики-
Всe отчаивались.

Ибо бег он – и движется.
Ибо звездная книжища
Вся: от Аз и до Ижицы, –
След плаща его лишь!

5 сентября 1922