Такава малка те сънувах - в черно.
А ти не го харесваше. Не го облече.
За него знаеше, че цвят е той неверен,
намяташе все шареното си елече.
Достатъчно бодеше във зениците,
тъмнели от товар и тежко бреме.
Заплакваше сама, а капеше в улуците.
Издаваха сълзите. Дявол да ги вземе!
Очите ти - сега пресъхнали герани,
не можа във тях да побереш морета.
Два лъча светеха - на сноп събрани,
така изглеждаха две слънчеви небета.
Такива синьо чисти ги запомних, бабо.
За тъмното едва сега прогледнах.
Сега се взрях в прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало.
Изгърбила си го от многото тъкане
на дълги черги - шарено в душата.
Не съжалявай. В мене са постлани
най-топлите, със двата жълти цвята.
Такава малка те сънувах - в черно.
Извика до пронизване в съня ми само.
И пъстрото изстина. Стана ледено.
Не искаше да си сама. Повика дядо.
Такава те сънувах
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116042908457
Свидетельство о публикации №116042908457
Рецензии