Разголваха
душата на поета
във хладните легла на изневярата.
Сто пъти давиха
душата на поета
в зловонните тресавища на кръчмите.
Но тя напролет
се изхлузваше
от лепкавата дреха на покварата.
И в степите резански се завръщаше.
С дълбок поклон за прошка молеше
зеленокосите брезички белополи
и пиеше спокойствие и сила
от шепота на златокласа ръж...
Тогава сплетоха от злите си езици,
изваяха от тъмната си завист
един безскрупулен
и безсърдечен
черен двойник -
душата на поета да сломи.
И седнали пред кана вино
в кръчмата
очакваха самодоволно
на хулигана
и прахосника
кончината...
Но във онази страшно бяла
декемврийска нощ
във стая номер пет на "Англетер"
не тя, душата на поета,
а Черният човек
увисна
на своето предателско въже...
Ружа ВЕЛЧЕВА
Балада за Сергей Есенин
© Copyright: Ружа Велчева 2, 2016
Свидетельство о публикации №116042907782
Свидетельство о публикации №116042907782
Рецензии