Вятърът перчема на дърветата отвя,
фъртуна блус в олуците засвири.
Във мен кръвта отново закипя.
В душата ти мечтая да оставя свойта диря.
Залезът като конячено фламбе гори.
В мислите си с тебе се целувам.
И също статуя на Микеланжеловия Давид
мечтая и наяве ти да ме сънуваш...
19.10.2014 г.
Из сборника с любовна лирика
"От първо лице", София, 2015 г.
Мечтая наяве да ме сънуваш
© Copyright: Петр Пенчев, 2016
Свидетельство о публикации №116042902560
Свидетельство о публикации №116042902560
Рецензии