Имам раничка от мида,
счупена по кървав залез.
И не знам дали да си отида,
нямам вече показалец.
Имам спомени в сърцето
и сълза във края на клепача,
скришен нощен кът където
незабелязано да си поплача.
Имам мъничко от всичко,
не достигнало до тебе
и една изхвърлена трохичка,
от която може да преседне.
Имам цялото ти нямане,
случено в една минута
и тъга, която стяга ме,
почне ли във мен да чука.
Имам сънища по вятъра,
за които няма да узнаеш
и студени тръпки в лятото,
по средата на самотна стая.
Нямам тебе
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116042810230
Свидетельство о публикации №116042810230
Рецензии