Александр Блок - Всю жизнь ждала. Устала ждать

Александр Блок
***Всю жизнь ждала. Устала ждать.

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Все чакаше. Унил живот.
И се усмихна. И се сведе.
Косите, спуснати на сноп,
обвиха леко раменете.

Светът не е велик, богат -
не трябва да сме черногледи!
Нали и хората твърдят,
да чакаме, да сме смирени...

А свирка някаква тук пей, 
извива с болка, тънко, жалко: 
„Ти чужда люлка залюлей
немилото дете погалвай...“

И аз съм тук. Съдба крепя
над лира гневна като брадва.
Такъв съм зъл и неуспял.
В света да се търгувам трябва...

Аз вярвам в тъмните коси
и в красотата ти завидна.
Твой верен пес - духът ми сив,
дрънчи в нозете ти верига...

И ето пак, и ето пак
в очите тъмни поглед рея,
как искам да те назова,
до теб да дишам и живея...

Мечта! Животът що е сън?
Една отрова друга води...
Да изменя на теб - не съм
лукав изменник нито подъл...   

Животът знам! Живот-игра
и под небето – нищо ново!
А мъртвият роден е с дар
за жизнено кипящо слово!

И ще сваля тъга и гнет,
ще дам това, що ти ми даде,
а хората на гроба - в памет
ще пишат прозвище: Поет.

13 януари 1908
Превод: 19.04.2016 г.

----------------------------------

Все чАкаше. УнИл живОт.
И се усмИхна. И се свЕде.
КосИте, спУснати на снОп,
обвИха лЕко раменЕте.

СветЪт не Е велИк, богАт -
не трЯбва да сме черноглЕди!
НалИ и хОрата твърдЯт,
да чАкаме, да сме смирЕни...

А свИрка нЯкаква тук пЕй, 
извИва с бОлка, тЪнко, жАлко: 
„Ти чУжда лЮлка залюлЕй
немИлото детЕ погАлвай...“

И Аз съм тУк. СъдбА  крепЯ
над лИра гнЕвна като брАдва.
ТакЪв съм зЪл и неуспЯл.
В светА да се търгУвам трЯбва...

Аз вЯрвам в тЪмните косИ
и в красотАта ти завИдна.
Твой вЕрен пЕс - духЪт ми сИв,
дрънчИ в нозЕте ти верИга...

И Ето пАк, и Ето пАк
в очИте тЪмни пОглед рЕя,
как Искам да те назовА,
до тЕб да дИшам и живЕя...

МечтА! ЖивОтът щО е сЪн?
ЕднА отрОва дрУга вОди...
Да изменЯ на тЕб - не сЪм
лукАв измЕнник нИто пОдъл...   

ЖивОтът знАм! ЖивОт-игрА
и под небЕто – нИщо нОво!
А мЪртвият родЕн е с дАр
за жИзнено кипЯщо слОво!

И ще свалЯ тъгА и гнЕт,
ще дАм товА, що тИ ми дАде,
а хОрата на грОба - в пАмет,
ще пИшат прОзвище: ПоЕт.

---------------------------------

***

Всю жизнь ждала. Устала ждать.
И улыбнулась. И склонилась.
Волос распущенная прядь
На плечи темные спустилась.

Мир не велик и не богат -
И не глядеть бы взором черным!
Ведь только люди говорят,
Что надо ждать и быть покорным...

А здесь какая-то свирель
Поет надрывно, жалко, тонко:
„Качай чужую колыбель,
Ласкай немилого ребенка..."

Я тоже - здесь. С моей судьбой,
Над лирой, гневной, как секира.
Такой приниженный и злой.
Торгуюсь на базарах мира...

Я верю мгле твоих волос
И твоему великолепью.
Мои сирый дух - твой верный пес,
У ног твоих грохочет цепью...

И вот опять, и вот опять,
Встречаясь с этим темным взглядом,
Хочу по имени назвать,
Дышать и жить с тобою рядом...

Мечта! Что жизни сон глухой?
Отрава - вслед иной отраве...
Я изменю тебе, как той,
Не изменяя, не лукавя...

Забавно жить! Забавно знать,
Что под луной ничто не ново!
Что мертвому дано рождать
Бушующее жизнью слово!

И никому заботы нет,
Что людям дам, что ты дала мне,
А люди - на могильном камне
Начертят прозвище: Поэт.

13 января 1908