Александр Блок - Опустись занавеска линялая

Александр Блок
***Опустись, занавеска линялая

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

***

Разпусни се завеска белееща, 
мойто болно мушкато покрий.
Спри се, циганска орис несрещана,
угасни и очи затвори.

Ти ли, орис, във бедната стаичка
си измела със степен ковил! 
Ти ли, орис, съня ми, мечтания
си отровила с вино пелин!

Ти разстилаше шарени шалове,
като циганка жива пред мен,
ту коси синьо-черни развяваше,
ту от огнена страст бях пленен!

Чий ли шепот във мене ридаеше
с непознати, вълшебни слова!
И безпаметен сам аз забравях се,
и въртеше се мойта глава...

Изгоря моя степ, със тревите си,
нито огън, ни път, ни звезди...
А кого съм целувал – невинен съм, 
аз на тебе се врекох - прости...

30 декември 1908 

Превод: 16.04.2016 г.

-----------------------------------------

РазпуснИ се завЕска белЕеща, 
мойто бОлно мушкАто покрИй.
Спри се, цИганска Орис, несрЕщана,
угаснИ и очИ затворИ. 

Ти ли, Орис, във бЕдната стАичка
си измЕла със стЕпен ковИл!
Ти ли, Орис, сънЯ ми, мечтАния
си отрОвила с вИно пелИн!

Ти разстИлаше шАрени шАлове,
като цИганка жива пред мЕн,
ту косИ синьо-чЕрни развЯваше,
ту от Огнена стрАст бях пленЕн!

Чий ли шЕпот във мЕне ридАеше
с непознАти, вълшЕбни словА!
И безпАметен сАм аз забрАвях се,
и въртЕше се мОйта главА...

ИзгорЯ моя стЕп, със тревИте си,
нито Огън, ни пЪт, ни звездИ...
А когО съм целУвал – невИнен съм,
аз на тЕбе се врекох - простИ...

---------------------------------------

***

Опустись, занавеска линялая, 
На больные герани мои.    
Сгинь, цыганская жизнь небывалая, 
Погаси, сомкни очи твои!  

Ты ли, жизнь, мою горницу скудную 
Убирала степным ковылем!             
Ты ли, жизнь, мою сонь непробудную 
Зелены'м отравляла вином! 

Как цыганка, платками узорными 
Расстилалася ты предо мной, 
Ой ли косами и'ссиня-черными, 
Ой ли бурей страстей огневой! 

Что рыдалось мне в шопоте, в за'бытьи,
Неземные ль какие слова? 
Сам не свой только был я, без памяти, 
И ходила кругом голова... 

Спалена' моя степь, трава сва'лена, 
Ни огня, ни звезды, ни пути... 
И кого целовал - не моя вина, 
Ты, кому обещался, - прости... 
 
30 декабря1908

Художник: Василий Пешкун, Деревенское окно