Щом съм в живота ти

В очите ти посоките се спират,
                приседнал
      на ръба на хоризонта.
                Молитва
          устните ти шепнат
      сред тишината и покоя,
    а рисуваш с устни пролет.

Пред теб бездните ще се разтварят
                като пазва,
  съхранила мрака и светлината.
           И неведоми стихии
легенди в тайнство ще разказват
                за очите ти,
     взели синьото от синевата.

А животът ти ще тече като река,
     пълен с ехото на пчелите.
       С една ръка поемаш
                думите,
   поели път от мен към теб
    и ги редиш на сърцето си
       в кехлибарена кутия.
  С другата изписваш своите
                послания,
които тайно диктува ти сърцето.

                И разбираш,
  животът не е само лед и мед,
в него горчилката  присъства
     като недопушена цигара.
Но ти вярваш искрено във своя ден-
          щом аз съм в него,
  животът ти ще бъде пълен
           със любов с вяра.