Николай Гумилев - Волшебная скрипка

130 лет со дня рождения Николая Степановича Гумилева
(3/15 апреля 1886 – 25 августа 1921)

Николай Гумилев
Волшебная скрипка

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ВЪЛШЕБНАТА ЦИГУЛКА

На Валери Брюсов

Мило ти момче, от радост, светло, весело се смееш,
не търси такова щастие, че отровно е в света,
ти не знаеш, ти не знаеш, как с цигулка да живееш
и какъв е тъмен ужас да започнеш песента!

Кой веднъж се е опитал със ръце да я владее,
от очите му изчезва тихият спокоен свят,
адски духове обичат царски звуци да се леят,
бесни вълци в пътя бродят, цигуларите следят.

И ще пееш, и ще плачеш с тези струни, звънки струни,
вечно длъжен си безумен да тресеш, въртиш лъка,
и под слънце, под фъртуни; под вълните бели, бурни,
в аленеещия запад и на изток в утринта.

Уморен ще се отпуснеш и за миг ще секне песен,
няма вече да извикаш, нито да поемеш дъх -
в тоз час кръвожадни вълци, развилнели се и бесни,
зъбите ще впият в гърло, лапите във твойта гръд.

И ще разбереш тогава, злобата че е звъняла,
и в очите ще погледнеш закъснял, но властен страх.
Тъжен смъртен хлад ще свие сякаш цялото ти тяло
и жена ти ще ридае, а приятелят – без глас.

Няма тук, момче, да срещнеш ни богатство, ни забава!
Но аз виждам - ти се смееш, в погледа - лъчи блестят.
Бди с цигулката вълшебна, погледни в очите звяра
и умри със смърт преславна, цигуларска страшна смърт!

2 декабря 1907
Превод: 10.04.2016 г.

--------------------------------------------------------

МИло ти момчЕ, от рАдост, свЕтло, вЕсело се смЕеш,
не тЪрси такова щАстие, че отрОвно е в светА,
ти не знАеш, ти не знАеш, как с цигУлка да живЕеш
и какЪв е тЪмен Ужас да запОчнеш песентА!

Кой веднЪж се е опИтал със ръцЕ да я владЕе,
от очИте му изчЕзва тИхият спокОен свЯт,
Адски дУхове обИчат цАрски звУци да се лЕят,
бЕсни вЪлци в пЪтя брОдят, цигулАрите следЯт.

И ще пЕеш, и ще плАчеш с тези стрУни, звЪнки стрУни,
вечно длЪжен си безУмен да тресЕш, въртИш лъкА,
и под слЪнце, под фъртУни; под вълнИте бели, бУрни,
в аленЕещия зАпад и на Изток в утринтА.

УморЕн ще се отпУснеш и за мИг ще сЕкне пЕсен,
нЯма вЕче да извИкаш, нИто да поЕмеш дЪх -
в тОз час вЪлци кръвожАдни, развилнЯли се и бЕсни,
зЪбите ще впИят в гЪрло, лАпите във твОйта грЪд.

И ще разберЕш тогАва, злОбата че е звънЯла,
и в очИте ще поглЕднеш закъснЯл, но влАстен стрАх.
ТЪжен смЪртен хлАд ще свИе сякаш цЯлото ти тЯло
и женА ти ще ридАе, а приЯтелят – без глАс.

НЯма тук, момчЕ, да срЕщнеш ни богАтство, ни забАва!
Но аз вИждам - ти се смЕеш, в пОгледа - лъчИ блестЯт.
БдИ с цигУлката вълшЕбна, погледнИ в очИте звЯра
и умрИ със смЪрт преслАвна, цигулАрска стрАшна смЪрт!

---------------------------------------------------------

Волшебная скрипка

Валерию Брюсову

Милый мальчик, ты так весел, так светла твоя улыбка,
Не проси об этом счастье, отравляющем миры,
Ты не знаешь, ты не знаешь, что такое эта скрипка,
Что такое тёмный ужас начинателя игры!

Тот, кто взял её однажды в повелительные руки,
У того исчез навеки безмятежный свет очей,
Духи ада любят слушать эти царственные звуки,
Бродят бешеные волки по дороге скрипачей.

Надо вечно петь и плакать этим струнам, звонким струнам,
Вечно должен биться, виться обезумевший смычок,
И под солнцем, и под вьюгой, под белеющим буруном,
И когда пылает запад и когда горит восток.

Ты устанешь и замедлишь, и на миг прервётся пенье,
И уж ты не сможешь крикнуть, шевельнуться и вздохнуть, —
Тотчас бешеные волки в кровожадном исступленьи
В горло вцепятся зубами, встанут лапами на грудь.

Ты поймёшь тогда, как злобно насмеялось всё, что пело,
В очи глянет запоздалый, но властительный испуг.
И тоскливый смертный холод обовьёт, как тканью, тело,
И невеста зарыдает, и задумается друг.

Мальчик, дальше! Здесь не встретишь ни веселья, ни сокровищ!
Но я вижу — ты смеёшься, эти взоры — два луча.
На, владей волшебной скрипкой, посмотри в глаза чудовищ
И погибни славной смертью, страшной смертью скрипача!



2 декабря1907

Фото из Нета