Александр Блок - Ушла. Но гиацинты ждали

Александр Блок
***Ушла. Но гиацинты ждали...

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Замина. Чакаха зюмбюли,
денят в прозореца не гря
и в гънките на шала чуден
цъфтеше нощна тишина.

Подпрян в креслото на дивана,
свенливи галят ме слова.
Мечтая твоето ухание,
то живо е във тъканта.

С праха вечерен на лъчите
ще дойдеш ти отново, знам,
на лилии уханни нилски
в омаята ще съм пиян.

Ръцете нежни аз познавам
и тихата шептяща реч,
и талията - до примала,
и в рамена наклона блед.

Но в твойто име – необятност,
и ален сумрак във очи
стаява змийската невярност
легенда нощна там звучи.

На свят потаен си подвластна,
не знаеш само ти, една,
с коя си вяра съпричастна,
кой кръст поставяш на стена.

Ти влез, дори без своя воля,
с добри очи ме погледни
и с тъмен взор и остра болка
сърцето живо пронижи,

провирай се, змия пълзяща,
във глуха нощ ме оглуши,
със устни тъмни ме поглъщай,
с косата черна задуши.

Превод: 05.04.2016 г.

------------------------------------

ЗамИна. ЧАкаха зюмбЮли,
деняЯт в прозОреца не грЯ
и в гЪнките на шАла чУден
цъфтЕше нОщна тишинА.

ПодпрЯн в креслОто на дивАна,
свенлИви гАлят ме словА.
МечтАя твОето ухАние,
то жИво е във тъкантА.

С прахА вечЕрен на лъчИте
ще дОйдеш тИ отнОво, знАм,
на лИлии ухАнни нИлски
в омАята ще съм пиЯн.

РъцЕте нЕжни Аз познАвам
и тИхата шептЯща рЕч,
и тАлията - до примАла,
и в раменА наклОна блЕд.

Но в твОйто Име – необЯтност,
и Ален сУмрак във очИ
стаЯва змИйската невЯрност
легЕнда нОщна тАм звучИ.

На свЯт потАен си подвлАстна,
не знАеш сАмо тИ, еднА,
с коЯ си вЯра съпричАстна
кой крЪст постАвяш на стенА.

Ти влЕз, дори без свОя вОля,
с добрИ очИ ме погледнИ
и с тЪмен взОр и Остра бОлка
сърцЕто жИво  пронижИ,

провИрай се, змиЯ пълзЯща,
във глУха нОщ ме оглушИ,
със Устни тЪмни ме поглЪщай,
с косАта чЕрна задушИ.

---------------------------------

***

Ушла. Но гиацинты ждали,   
И день не разбудил окна,      
И в легких складках женской шали
Цвела ночная тишина.   

В подушках, в кресле, на диване
живут стыдливые слова.
Мечта твоих благоуханий
на смятой ткани всё жива.
       
В косых лучах вечерней пыли,      
Я знаю, ты придешь опять               
Благоуханьем нильских лилий      
Меня пленять и опьянять.   
         
Мне слабость этих рук знакома,
И эта шепчущая речь,               
И стройной талии истома,            
И матовость покатых плеч.          

Но в имени твоем – безмерность,   
И рыжий сумрак глаз твоих               
Таит змеиную неверность               
И ночь преданий грозовых.
            
И, миру дольнему подвластна,    
Меж всех - не знаешь ты одна,    
Каким раденьям ты причастна,      
Какою верой крещена.      
             
Войди, своей не зная воли,            
И, добрая, в глаза взгляни,          
И темным взором острой боли      
Живое сердце полосни,               

Вползи ко мне змеей ползучей, 
В глухую полночь оглуши,               
Устами томными замучай,    
Косою черной задуши. 

Фото из Нета