Трава. Пётр Алипиев

Петър Алипиев
ТРЕВА

Уморен от стремления, работа, книги,
от узнати накрай истини хилядолетни,
от душата си смъкнал огромни вериги,
ти се свлече в тревата с усилия сетни.

По лицето ти кацаха сиви мушици,
буболечки и мравки по тебе пълзяха,
осветени от слънцето сребърни жици,
като странни антени високо кръжаха.

И погледнал безсмислено горе небето,
през стеблата на тънки власатки класили,
ти се питаш защо ли е всичко, което
все го гониш и даваш му своите сили.

Красотата, уви, и без теб съществува,
няма нищо от тебе тя вече да вземе,
във тревата, до славея дето ликува,
ти си мъртвото стръкче в безкрайното време.
----------------------------------
«Трава»  Пётр Алипиев

Устав от книг, стремлений и от дел,
От знанья истин всех тысячелетий,
Снять цепь с души – отныне твой удел:
Лежишь в траве, мир над тобою светел!

Букашки серые тебе на лоб ползут,
Садятся мухи, божии коровки,
И серебром от крыл стрекозы жгут,
Словно антенны, в высоте кружась неловко.

Ты смотришь в небо (взгляд бессмыслен, пуст)
Сквозь сетку тонкую тех ароматных трав,
И спрашиваешь у себя о силе чувств,
Что отдаёшь ты. А зачем? И в чём ты прав?

Ведь красота и без тебя б существовала.
А что зависит от тебя? Ты – жалкий прах,
Лежишь в траве, где филомена* ликовала,
Лишь мёртвый стебель в бесконечных временах… (05.04.2016)

*Филомена - соловей.