никога, никога няма да овладея изкуството
ръкостискането ми за сбогом да изглежда естествено
пръстите да прикриват гърчовете
а дланта лепнеща от раздялата да не се просълзява.
думите ми не издават болката , усмихвам се
лицето под шлема е като африканска маска,
облягам чело във въздушния покрив –
падат пера от раненото ми крило,
тялото ми се затваря като мида и вибрира от желания,
изплитам в утробата си бисерни цветя.
нощта настъпва над пустеещите ниви,
празнотата във гнездата ми
напомня че вече съм свободна
от ароматния спомен за мъжа,
чувам и звукът на падащи в прахта вериги.
над главата ми хиляди щъркели се сбогуват с лятото.
Сбогуване
© Copyright: Илеана Стоянова, 2016
Свидетельство о публикации №116040300871
Свидетельство о публикации №116040300871
Рецензии