Нямам тяло

нямам тяло
а само едно кърваво бебе
което пищи отвътре
и иска да излезе на светло;

нямам тяло
аз съм стопанка
на собствения си призрак
човек който се разхожда невидим
като прилеп из къщата нощем;

седя в твоя стол
пия уиски от твоята чаша
много много дълги глътки;

потъвам в мекото канапе
там където ти се изтягаше
завивам се с твоето одеяло
м....м...м...ухае на теб;

влизам в спалнята като в газова камера
лягам в леглото в твоята половина
и тогава
невидимото тяло ме боли
имам спомени които болят
мисли които болят;

искам да усетя ръцете ти
но ги отсичам с брадва
кожата ти
устните ти
пръстите на краката ти
фалоса
тялото ти долепено до моето –
отсичам ги
от мен;

искам да напъхам живота си
в матрица
странния си непокорен
изпълнен с теб
живот;

пиша ти писмо:
“ не те обичам!”…

нямам тяло
а очавам да скъсаш писмото
да ме връхлетиш отново
но не става като в сладките
американски филми
боледувам
боледувам –
беззащитен гол човек
завързан за луната

знам само че си жив
нещастно щастлив с нея
като голяма мятаща се риба
уловена в мрежа.

нямам тяло
а бебето пищи отвътре
аз съм майка-детеубийца…


ех, любов –
бебе невинно!