Елисавета Багряна. Дни мои
Летите светлые и тёмные,
Летите праздники и будни.
Считать не стану вас, бездомные,
Свободны вы и неподсудны.
Голубки сизые и белые,
Легко из рук моих вспорхнувшие,
Влекомы целью, скрытой бездною,
Земные дни мои минувшие.
На шейках ваших – мной привязаны,
Простые маленькие письма.
Друг снимет их иль руки праздные?
Иль в бездне канете без смысла?
Иль, может быть, стрелой сражённые,
На полпути, упав, погибнете?
Иль, пред чужими обнажённые,
В огне печном навеки сгинете?
Летите – вас считать не буду я –
В края далёкие, иные,
И беззаботные, и трудные,
Летите, дни мои земные.
В клочки мне сердце разорвали вы,
Остановить никто не в силах вас
Иль подтолкнуть, когда устали вы –
В тот миг, когда приходит тяжкий час.
2016
ДНИ МОИ
Летете – радостни или омразни.
И делници, и празници.
Летете – няма да ви смятам,
дни мои на земята –
вий, сиви гълъби и бели –
излитнали от моите ръце,
и някъде в безкрая отлетели
като към предначална цел…
На шийките ви малките писма
привързани от мен самата.
Сърдечен ли и близък ще ги вземе?
Или ще паднете без време –
достигнали едва сред път?
Или стрела ще ви прониже
и чужди погледи ще спрат
над земните ми радости и грижи?
Летете – няма да ви смятам,
дни мои на земята,
разкъсали трептящото сърце
и литнали навеки от ръцете ми –
които наммат сила да ви спрат,
когато пожелаят страстно –
или веднага, бърже да ви тласнат,
когато часовете ги морят.
Свидетельство о публикации №116040210236