Съдбата ни

Пролетният дъжд се носи по земята
и по локвите като детенце шляпа.
Аз за двама ни съм подредил софрата.
Кръвта пропуска с труд сърдечната ми клапа.

Кога при мен ще бъдеш тази вечер,
за да сплетем до сутринта телата?!
Знам, съдбата ти на мене е обречена -
приготвила е и за двама ни крилата...

01.04.2014 г.
"От първо лице", София, 2015 г.


Рецензии
Приносит на землю весенний дождик
лужи. Они похожи на детские шляпы.
Для нас двоих я приготовлю столик.
А кровь едва проходит через клапан.

Когда ко мне придёшь ты в этот вечер,
чтоб до утра тела наши слились?
Судьба готовит нам навечно встречу,
чтобы на крыльях в небо поднялись...

Вот такой у меня ... перевод )))

Галина Долина Красильникова   01.04.2016 19:19     Заявить о нарушении
Спасибо за попытку, Галина.
Сразу видно незнание языка, но интуиция твоя помогла!:)
Второй катрен ближе к замыслу автора...
Дерзай, не отчаивайся! Мне очень приятно!
С добром и улыбкой, Петр!

Петр Пенчев   02.04.2016 12:03   Заявить о нарушении
Представляю, как Вы смеялись над моим переводом ))). Лужи, шляпы...:-)

Спасибо за Вашу доброту.
Весенней Вам радости.
С теплом, Галина.

Галина Долина Красильникова   02.04.2016 15:02   Заявить о нарушении