Семён Липкин В неверии, неволе, нелюбви В неверие,

„В НЕВЕРИИ, НЕВОЛЕ, НЕЛЮБВИ...”
Семён Израйлевич Липкин (1911-2003 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В НЕВЕРИЕ, НЕВОЛЯ, НЕЛЮБОВ
 
В неверие, неволя, нелюбов,
в беседи за война и скъпотия
се лъжеш, че животът ти суров
очакване на пълноценни дни е.
 
Кой знае как ще дойдат дните пак?
Дали ще пее по човешки птица,
или от мълнии разцепен мрак
ще връхлети и буря ще разплиска?
 
Но в тази буря с вой неистов там
ти весело, сърдечно ще се влееш,
не вярвайки си и не знаещ сам
на що се радваш и защо се смееш.


Ударения
В НЕВЕРИЕ, НЕВОЛЯ, НЕЛЮБОВ
 
В неве́рие, нево́ля, нелюбо́в,
в бесе́ди за война́ и скъпоти́я
се лъ́жеш, че живо́тът ти суро́в
оча́кване на пълноце́нни дни́ е.
 
Кой зна́е ка́к ште до́йдат дни́те па́к?
Дали́ ште пе́е по чове́шки пти́ца,
или́ от мъ́лнии разце́пен мра́к
ште връхлети́ и бу́ря ште разпли́ска?
 
Но в та́зи бу́ря с во́й неи́стов та́м
ти ве́село, сърде́чно ште се вле́еш,
не вя́рвайки си и не зна́ешт са́м
на што́ се ра́дваш и зашто́ се сме́еш.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Семён Липкин
В НЕВЕРИИ, НЕВОЛЕ, НЕЛЮБВИ...
 
В неверии, неволе, нелюбви,
В беседах о войне, дороговизне,
Как сладко лгать себе, что дни твои –
Еще не жизнь, а ожиданье жизни.
 
Кто скажет, как наступит новый день?
По-человечьи запоет ли птица,
Иль молнией расколотая тень
Раздастся и грозою разразится?
 
Но той грозы жестоким голосам
Ты весело, всем сердцем отзовешься,
Ушам не веря и не зная сам,
Чему ты рад и почему смеешься.

               1940 г.




---------------
Руският поет и преводач Семьон Липкин (Семён Израилевич Липкин) е роден на 6/19 септември 1911 г. в Одеса. Публикува поезия от 1929 г. Завършва Московския инженерно-икономически институт (1937 г.). Участник е във Великата отечествена война. Превежда поезия от персийски, акадски, хинди, калмицки, киргизки, узбекски, таджикски и др. източни езици. Съпруг е на поетесата Ина Лиснянска. Член е на Съюза на писателите на СССР от основаването му през 1934 г. През 1979 г. е участник в самиздатския алманах „Метрополь”. Автор е на над 70 книги с преводна поезия и на близо 30 книги с поезия, проза и публицистика, сред които „Родина” (1941 г.), „Сталинградский корабль” (1943 г.), „Очевидец” (1967 г.), „Вечный день” (1975 г.), „Тетрадь бытия” (1977 г.), „Воля” (1981 г.), „Декада” (1983 г.), „Кочевой огонь” (1984 г.), „Картины и голоса” (1986 г.), „Сталинград Василия Гроссмана” (1986 г.), „Лира” (1989 г.), „Лунный свет” (1991 г.), „Письмена” (1991 г.), „Угль, пылающий огнем” (1991 г.), „Вторая дорога” (1995 г.), „Перед заходом солнца” (1995 г.), „Квадрига” (1997 г.), „Посох” (1997 г.), „Семь десятилетий” (2000 г.) и др. Умира на 31 март 2003 г. в селището Переделкино край Москва.