Генка Богданова
Рано е! Рано е да притихнем унило
като птици ранени зад къщния праг!
Виж, небето сияйна дъга е извило,
и трепти и ни мами простора от свила
и зоват ни далечните пътища пак!
Рано е! Рано! Сърцето лудува,
сърцето прелива от смели мечти.
И птичата песен до болка вълнува
и душата разнежена нощем будува,
и животът край нас като вино кипи.
Рано е още за хладните есенни нощи,
за края на нашия сладък любовен роман!
Жадувам за твоите ласки все още,
а ръцете се търсят и сплитат се нощем,
и не гасне в гърдите предишния плам.
Рано е! Много е рано,
да заглъхнат в ушите ни песен и смях,
да посърнат душите като лозе обрано,
да не галя с косите си твоето рамо...
Имаме време за страст и за грях!
Докато гледаме с радост простора,
докато дишаме с пълни гърди
и още вълнуват ни влюбени хора,
млади сме, млади сме, чуваш ли ти!
РАНО Е...
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116033006433
Свидетельство о публикации №116033006433
Рецензии
http://www.stihi.ru/2011/02/18/10250
Дорогая Генка! Ваше стихотворение читают и хвалят! Спасибо Вам огромное!
С уважением,
Татьяна Легкодимова 05.09.2016 14:40 • Заявить о нарушении