Генка Богданова
Да, имало е и сърдечни рани,
гняв, тъга и болка в мен събрани.
В душата си, ранена от обида,
заричала съм се:”Ще си отида!”
А в този миг душата ми се мята
като ранена птица над земята.
Светът край мене сякаш се взривява
и само болката у мен остава.
Но както слънцето след мрак изгрява
и леда с целувка разтопява,
отново закопнявам да те видя
и всяка болка, всякаква обида,
под чувствата горещи се стопяват,
а любовта сърцето ми огрява.
След прошката се чувствам по-богата.
Звънят и пеят в мене сетивата.
След прошката
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116033005949
Свидетельство о публикации №116033005949
Рецензии