Дора Габе. И я ждала с измученной душой
И я ждала с измученной душой,
С тоской сердечной счастья ожидала.
Молила, чтобы свет его сошёл.
Мне жажда счастья душу иссушала.
Оно пришло и ангельской рукой
Притронулась к душе – и та запела.
И на меня в тот миг сошёл покой,
Закрыв глаза, я над землёй летела.
Во сне нездешнем мне явился сад.
Я по нему бродила, восхищённо
Вдыхая роз цветущих аромат,
Небесной музыке внимая упоённо.
2016
И ЧАКАХ АЗ С ИЗМЪЧЕНО СЪРЦЕ
И чаках аз с измъчено сърце,
към щастието поглед устремила –
и чаках го с копнеещо сърце –
сърце ми жажда беше изсушила
И то дойде и с ангелска ръка –
и дивни се понесоха акорди.
И то дойде. Затворила очи –
от рози дъх аз сещах възхитена;
в неземен сън, затворила очи
неземен химн аз слушах упоена.
Свидетельство о публикации №116033000290