Мислех си, че вече няма да се случи
сърцето ми да спре, когато с устни ме докосваш
и косите ти като букет от бели люляци
с неповторимия си аромат отново ще ме омагьосват.
Мислех си, че само спомен са онези мигове,
които някога със тебе преживяхме.
Не се надявах някога, че ще изригне
отново нашия вулкан от щастие...
29.03.2016 г.
3094 Б.Алекс.
Петър Пенчев
вулкан от щастие
© Copyright: Петр Пенчев, 2016
Свидетельство о публикации №116032909253
Свидетельство о публикации №116032909253
Рецензии