Генка Богданова
Ти беше вятърът немирен,
буйно разлюлял житата.
Аз, пролетният дъх ефирен,
спящ блажено сред цветята.
Ти беше като океана,
аз - бистрата река пенлива.
Ти бе скала, до мен опряна.
А аз до теб - бреза свенлива.
Ти бе гордия, красив елен,
аз –влюбена сърна свенлива.
Орел бе ти, в полет устремен,
аз - плаха гълъбица сива.
И още е така! След много дни и нощи,
ти – огън, аз – вода -, един до друг сме още.
На ябълката сладка двете половини,
земята благодатна и небето синьо,
пясъчните дюни, до тях - вълните морски,
зелените дъбрави и цветята горски,
слънцето огряло и облаците сиви –
с теб само като цяло ние сме щастливи.
На ябълката двете половини
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116032911725
Свидетельство о публикации №116032911725
Рецензии
Дърветата са наистина много сходни с хора, и хора приличат на дърво... Какви са завинаги се опитва да намери изгубената си половина...
Шон Маклех Патрик 29.03.2016 23:24 • Заявить о нарушении
Шон Маклех Патрик 29.03.2016 23:24 • Заявить о нарушении
Да, така е устроен живота, всеки търси своята половинка и не се чувства цял и щастлив докато не я открие.
Генка Богданова 29.03.2016 23:38 Заявить о нарушении
Генка Богданова 29.03.2016 23:38 Заявить о нарушении