Равносметка на моите шест десетилетки

Генка Богданова

Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Да, казвате, напразно се тревожа,
но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.
Знам,чертата мислена  не е финал,
но ако човек дотук е преживял
и на зрелостта си стигнал е предел
той безброй поуки вече си е взел.
С „розови очила”не гледа света
и не страда от  ненужна   суета,
със съвестта си вече не флиртува,
пред себе си не може да хитрува.
Да, аз зная, шестдесет не са финал,
те не са и на годините предел.
Ала  себе си човек е опознал,
много мъдрост от живота си е взел.
Аз безброй пътеки вече извървях.
С вяра и с мечти красиви аз живях
Получих много, но и много давах
и с любовта си хората дарявах.
Знам, навярно имам дребни грехове,
но не ме терзаят денем страхове,
живея  аз спокойна и щастлива,
и чиста съвестта ми в мен заспива.
Във  сърцето си съм пускала и враг,
щом пристъпил е с надежда моя праг.
За тъжните сълзи не съм пестила
и чужда радост ме е веселила.
На този свят след мен следа ще има:
- делата ми, децата ми любими
и  светли чувства, звъннали в словата
на стихове, родени във душата.
Не робувах аз на  светска суета.
Почитах свято и майка, и баща.
А до този, който със любов избрах ,
аз живях достойно, с радост побелях.
Не, няма от какво да се срамувам!
От гузна съвест няма да будувам.
Спокойно ще прекрача през чертата,
аз имам свое място на земята.
В гърдите ми сърце човешко бие.
Пред мене още дълъг път се вие.