Цигулко моя, нежна, многострунна,
и ти ли страдаш в тази вечер лунна?
Сърцето ми ридае и въздиша,
натъжена стихове любовни пиша.
За любов несподелена, за оная,
за която ден и нощ мечтая.
Сърцето ми изгаря рана жива,
той с безразличие душата ми убива.
Плачи, цигулко, дружке моя нежна!
Потънали в тъга – море безбрежно ,
да плачем двете в тази вечер лунна,
погубвани от ревността безумна!
Плачи, цигулко многострунна! Генка Богданова
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116032811781
Свидетельство о публикации №116032811781
Рецензии