Ти си тръгваш, Любов, под дъжда
и дори не поглеждаш през рамо.
Под чадъра се леят тъга
и сълзи… Но устата е няма!
Ти си тръгваш, Любов. Как боли!
Как изгаря от болка сърцето!
Аз съм сам!И съм тъжен! Вали!
Тръгваш ти и разплака небето.
Не си тръгвай, Любов! Остани,
тук без теб ще пусто и мрачно!
Ти си слънцето в моите дни
и звездите, усмихнати в здрача!
Не си тръгвай, любов! Генка Богданова
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116032811724
Свидетельство о публикации №116032811724
Рецензии