Иван Варавва Кубань Кубан

„КУБАНЬ”
Иван Фёдорович Варавва (1925-2005 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КУБАН
 
Обичам ведрите ти висини,
неповторимо слънчево сказание:
тез снажни наши сини планини,
жълтеещите далнини кубански.
 
Израснах под тръстиков покрив аз
край пътя на предишни поколения.
Незабравим е този ярък глас
на твойте мисли, песни и вълнения.


Ударения
КУБАН
 
Оби́чам ве́дрите ти висини́,
неповтори́мо слъ́нчево сказа́ние:
тез сна́жни на́ши си́ни планини́,
жълте́ештите далнини́ куба́нски.
 
Изра́снах под тръсти́ков по́крив а́з
край пъ́тя на преди́шни поколе́ния.
Незабрави́м е то́зи я́рък гла́с
на тво́йте ми́сли, пе́сни и вълне́ния.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Варавва
КУБАНЬ
 
Люблю тебя, мой солнечный простор,
Мое неповторимое сказанье:
Размашистые станы синих гор,
Седая даль желтеющей Кубани.
 
Под камышовой крышей вырос я,
Собрав пути ушедших поколений.
И нет мне в жизни этой забытья
От дум твоих, от песен и волнений.




---------------
Руският поет, драматург и сценарист Иван Варава (Иван Фёдорович Варавва) е роден на 5 февруари 1925 г. в с.Новобатайск, Северен Кавказ, сега Ростовска област. От 1942 до 1945 г. воюва във Великата отечествена война, участва в битката за Кавказ, освобождаването на Варшава и завземането на Берлин. Първите му публикувани стихотворения са от 1944 г. в армейския печат. Завършва Киевския държавен университет (1950 г.), литературния институт „Максим Горки” (1953 г.) и Висшите сценарни курсове (1957 г.). Работи във в. „Советская Кубань” и като референт към Главното управление по производство на филми към Министерството на културата на СССР, няколко мандата е депутат в Краснодарския краеви съвет. Пише творбите си на руски и на кубански диалект. Публикува поезия в издания като „Новый мир”, „Родная Кубань”, „Советский воин”, „Литературная газета” и др. Член е на Съюза на писателите на СССР (1954 г.). От 1971 до 1974 г. е отговорен секретар на Краснодарската писателска организация, член е на Висшия художествен съвет към Съюза на писателите на Русия. Съосновател е на алманах „Кубань”, през 2000-2001 г. е зам.-главен редактор на изданието. Автор е на стихосбирките „Ветер с Кубани” (1954 г.), „Кубанское лето” (1959 г.), „Золотая бандура” (1964 г.), „Песни казаков Кубани” (1966 г.), „Песня гайды” (1973 г.), „Молодость сабли” (1974 г.), „Казачий шлях” (1979 г.), „Соколиная степь” (1979 г.), „Ехали казаченьки” (1983 г.), „Песня любви” (1984 г.), „Орлиные стаи” (1985 г.), „Отцовская хата” (1989 г.), „Казачья бандура” (1992 г.), „Всадники вьюги” (1994 г.), „Казачий кобзарь” (1997 г.), „Гомон дикого поля” (2000 г.), „Пожары Отечества” (2001 г.), „Кольчуга Святослава” (2006 г.) и др., на книги за деца, драматургични творби, сценарии за филми и др. Заслужил деятел на изкуствата на Кубан, герой на труда на Кубан (2005 г.). Умира на 13 април 2005 г. в гр. Краснодар.