Блага Димитрова. Под вечер
Уходящий день
Наполнен до краёв,
Приглушен в красках,
Погружён в нюансы,
Открыт Вечности.
И, много тебе дав,
Отнимает больше.
В его восковой прозрачности
Мерцает обещание
Кусочка медовых сот
И плачущей свечи.
Может быть,
Даже самый невзрачный день
В миг своего ухода
Превзойдёт и твои ожидания,
И твои смутные опасения.
А потому наберёмся терпения
До конца дня.
2016
ПРИВЕЧЕР
Денят, когато си отива
е много по-наситен,
освободен от яркостта,
в нюансите вглъбен,
открехнат към отвъд
И много повече ти дава,
отнемайки ти повече.
Във восъчна му прозрачност
искрее обещание
за пчелна пита мед
и просълзена свещ.
Възможно е да превиши
и твоите очаквания
и смътни опасения
дори един невзрачен ден,
когато си отива.
Затуй жа бъдем търпеливи
до края на деня.
Свидетельство о публикации №116032701044