Сега е тъмно и ми се мълчи.
Във утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи
във тъмното намират светлината.
Гласът ми от луната се бои.
Промълвя ли, тя няма да е свята.
Сега е тъмно, ти не говори,
ще се изгубиш някъде във тишината.
Постой до мене, потърпи,
такава приеми ме – непозната.
Сега е тъмно, ще се зазори.
Нощта ще си отиде хей така – с въздишка.
Мой мили, просто ме боли…
След чаша чай отново ще съм близко.
Разстояние
© Copyright: Ани Монева, 2016
Свидетельство о публикации №116032605918
Свидетельство о публикации №116032605918
Рецензии