Вера Половинко - Моя строка, моя душа

Вера Половинко
http://stihi.ru/2013/04/20/7066

Моя строка, моя душа …
(Памяти Марины Цветаевой)
(Болгарской поэтессе Марии Шандурковой)


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


СТИХЪТ Е МОЯТА ДУША

Стихът е моята душа -
от болка късана...
В трева да ида - там роса,
елмази пръснати?

Да бягам с болка и тъга
в природа свята ли
с уиски чаша във ръка...
Това наслада ли?

А тежък студ във утринта...
Туй слънце сгрява ли? 
Дом – сив, ковчег на самота.
В успех да вярвам ли?

Душата ми се поболя...
Къде, към кой ли бряг?!            
Стихът насъщен или аз?
Дали без мярка бях?

Да вдигна ли в небе глава,
достойна - с птиците....
Щом в празник моята душа
въжето виждаше?

Вий – стойте тук! А аз летя...
Решено всичко е!
Здрав гвоздея и глухота -
в тях съвест истинска.

До тука бе... Не търся съд...
Аз духнах пламъка!
Животът дим! Опушен съд?
Отвъд реката е!

--------
Вий, идващи във този ден,
не ме забравяйте!
Душата зад завеса е
стиха - разтваряйте...

ВЕРА ПОЛОВИНКО
20.04.2013г.
г. Киев.
Превод: Мария Шандуркова, 23.03.2016 г.

----------------------------------------

СтихЪт е мОята душА -
от бОлка кЪсана...
В тревА да Ида - тАм росА,
елмАзи прЪснати?

Да бЯгам с бОлка и тъгА
в прирОда свЯта ли
с уИски чАша във ръкА...
ТовА наслАда ли?

А тЕжък стУд във утринтА...
Туй слЪнце сгрЯва ли? 
Дом – сИв, ковчЕг на самотА.
В успЕх да вЯрвам ли?

ДушАта  ми се поболЯ...
КъдЕ, към кОй ли брЯг?!            
СтихЪт насЪщен или Аз?
ДалИ без мЯрка бЯх?

Да вдИгна ли в небЕ главА,
достОйна - с птИците....
Щом в прАзник мОята душА
въжЕто вИждаше?

Вий – стОйте тук! А Аз летЯ...
РешЕно всИчко е!
Здрав гвОздея и глухотА -
в тях сЪвест Истинска.

До тУка бе... Не тЪрся сЪд...
Аз дУхнах плАмъка!
ЖивОтът дИм! ОпУшен сЪд?
ОтвЪд рекАта е!
--------
Вий, Идващи във тОзи дЕн,
не мЕ забрАвяйте!
ДушАта зад завЕса Е
стихА - разтвАряйте...

----------------------------------------

МОЯ СТРОКА, МОЯ ДУША...
(Памяти Марины Цветаевой)
(Болгарской поэтессе Марии Шандурковой)

Моя строка, моя душа   
Болью пронизаны...    
Уйти в траву, где седь - роса
Жемчужно взбрызганы?   

Уйти от боли и тоски    
В природы святости,    
Побелены бедой виски… 
Достойна ль радости?       

Тяжёл ты - утренний озноб…    
Солнце согреет ли?               
Дом – серый, неприветный гроб.
В удачу верить ли?               

Душа моя больна, бледна…          
К какому берегу?!               
Мои стихи и я ль нужна?               
Жила ль я мерою?               

Достойна ль вышки голова,   
Что в небо – птицею…            
Когда, как празднество, душа      
Верёвку выждала?               

Вы – оставайтесь! Я – в полёт…      
Решенье горечи!               
Темно в сенях и крепок гвоздь,   
В них – правда совести.               

Не вынесла… Чего ж судить…      
Задула свечечку!               
Сгорела жизнь ! Коптеть, чадить?   
В забвенья реченьку!               
--------
Живущие навстречу дня,               
Владейте памятью!               
Читайте… Здесь моя душа –               
За белой замятью…               

ВЕРА ПОЛОВИНКО
20.04.2013г.
г. Киев.