Иван Морозов Рубят лес Секат гората

„РУБЯТ ЛЕС”
Иван Игнатьевич Морозов (1883-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЕКАТ ГОРАТА
 
Клонеста гора изсичат, гине сенчестият свят:
цял ден брадвите безмилостно дърветата ломят.
Глухо стенат стройните ели, дъб мощен е сломен,
сякаш са послушни роби пред деспота разгневен.
 
Пеят песен погребална натъжени ветрове
и плачът им дървесата да се извисят зове:
„– Вдигайте се, белостволи вий брези и дъб могъщ,
сили за борба сплотете, пробудете прежна мощ,
 
гъсти клонища заплитайте, стена да изградят,
с горди стволи защитете смело своя горски свят,
непристъпно затворете всички пътища с шумак,
да не може да премине в гъсталака никой враг!”
 
Но лежат и не помръдват срутените дървеса,
шумоли трева зелена и оплаква ги с роса,
спомняйки си дните горски до погубения сън...
А сега са неподвижни, без корони, пън до пън...


Ударения
СЕКАТ ГОРАТА
 
Кло́неста гора́ изси́чат, ги́не се́нчестият свя́т:
цял ден бра́двите безми́лостно дърве́тата ломя́т.
Глу́хо сте́нат стро́йните ели́, дъб мо́штен е сломе́н,
ся́каш са послу́шни ро́би пред деспо́та разгневе́н.
 
Пе́ят пе́сен погреба́лна натъже́ни ветрове́
и плачъ́т им дървеса́та да се извися́т зове́:
„– Вди́гайте се, белоство́ли ви́й брези́ и дъ́б могъ́шт,
си́ли за борба́ сплоте́те, пробуде́те пре́жна мо́шт,
 
гъ́сти кло́ништа запли́тайте, стена́ да изградя́т,
с го́рди ство́ли заштите́те сме́ло сво́я го́рски свя́т,
непристъ́пно затворе́те вси́чки пъ́тишта с шума́к,
да не мо́же да преми́не в гъстала́ка ни́кой вра́г!”
 
Но лежа́т и не помръ́дват сру́тените дървеса́,
шумоли́ трева́ зеле́на и опла́ква ги с роса́,
спо́мняйки си дни́те го́рски до погу́бения съ́н...
А сега́ са неподви́жни, бе́з коро́ни, пъ́н до пъ́н...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Морозов
РУБЯТ ЛЕС
 
Вырубают лес развесистый без времени-поры:      
Целый день в лесу безжалостно сверкают топоры. 
Глухо стонут ели стройные и падают дубы,            
Как деспотом разгневанным послушные рабы.
         
Ветер песню похоронную-прощальную поет,
Тихо плачет над деревьями, подняться их зовет: 
– „Подымайтесь, белоствольные березы и дубы,   
Пробудите мощь бывалую и силы для борьбы,
      
Заплетайте ветви частые колючею стеной,         
Выступайте грудью смелою в глуши своей родной
И стеною неприступною закройте все пути,       
Чтобы в чащу непроходную никто не мог пройти!..”
 
Но лежат и не шелохнутся гиганты-дерева,            
Лишь шуршит над ними, плачется зеленая трава,   
Вспоминая их минувшие, загубленные дни...
А вокруг торчат недвижные, бесформенные пни...
 
               1916 г.




---------------
Руският поет Иван Морозов (Иван Игнатьевич Морозов) е роден на 13/26 ноември 1883 г. в с. Луховица, Рязанска губерния. Учи в селско училище, където пише първите си стихове. Първите му отпечатани стихотворения са от 1902 г. От 1903 г. живее в Москва. Член е на Сдружението на народните писатели и на Суриковския литературно-музикален кръг. Публикува поезия в централни вестници, списания и алманаси като „Земляки”, „Северное утро”, „Сборник пролетарских писателей” и др. Работи по поддържането на Рязано-Уралската и Николаевската железопътна линия, като съдебен писар и др. Автор е на стихосбирките „Разрыв-трава” (годината на издаване не е обозначена, вероятно 1915 г.), „Красный звон” (1916 г.), „Подсолнечник” (сборникът е подготвен през 1925 г., но е отпечатан чак през 2013 г.), „Поля цветущие” (1926 г.) и „Зрей, ячмень” (1926 г.). Умира през 1942 г. в Москва.