Връбка Попова. Перекрёсток
Когда в глаза глядит любовь,
я забываю вдруг дышать…
Не понимаю смысла слов
и... в бездне Вечности тону.
По неизбежности иду
туда, где сходятся пути.
Стою растерянно и жду
на перекрёстке всех дорог.
Двумя ладонями хочу
я сердце удержать в груди…
Оно готово соскользнуть
к подножию твоей души
огромной!
2016
КРЪСТОПЪТ
Застана ли пред Любовта,
забравям и да дишам...
Потъвам чак до...Вечността,
и думите загубват смисъл.
Преброждам неизбежните маршрути.
Къде ли ще се пресекат!
Стоя съвсем объркана - в средата
на своя женски кръстопът.
Със две ръце притискам
сърцето си неволно...
А то готово е " да изпълзи"
в подножието на душата ти
огромна!
Свидетельство о публикации №116032000475