Воплите ти да не чувам
просмукани със аромат на вечни тайни.
Доскоро боязливо чувствата си криеше изкусно
и само във очите ти потъвах аз замаян.
Във нямо възхищение от трепета на твоите зеници,
като с крила на пеперуда устните целувам,
а ти главата ми покриваш със къдрици...
воплите ти страстни да не чувам...
14.09.2014 г.
(из книгата "От първо лице, София, 2015 г.)
Свидетельство о публикации №116031905151
Льется мелодии призрачный звук…
В лунном сиянии блеск позолоты,
Переплетение чувства и рук…
Шура Маленький 19.03.2016 19:21 Заявить о нарушении
С добром и улыбкой, Петр!
Петр Пенчев 20.03.2016 20:23 Заявить о нарушении