Като попови лъжички капките облизват мокрото стъкло,
а вън мехури се издуват във настръхналите локви.
Не мога цяла нощ да се напия със любов.
Прозрачна като пергамент е твойта кожа мокра.
Някъде далече плаче сутринта гугутка -
пореден опит минала любов да върне.
Във вечност искаме да се превърнат нашите минути,
а ти на перла във ръцете ми, когато те прегърна...
28.11.2014 г.
("От първо лице", София, 2015 г.)
Перла в ръцете ми
© Copyright: Петр Пенчев, 2016
Свидетельство о публикации №116031708821
Свидетельство о публикации №116031708821
Рецензии