Пладне. Петър Алипиев

(поэтический перевод с болгарского Ирины Каховской Калитиной)


Пётр Алипиев.
ПОЛДЕНЬ.

Тяжкий воздух и тяжкий покой.
Дремлют тернии в жаркой истоме…
Даже солнце в  полуденный зной
Словно  пьёт тень дерев в полудрёме…

Каждый лист, каждый звук, каждый крик,
Замерев, превращается в пламень,
Если птица сюда залетит –
Бездыханной падёт, будто камень.

Душит жуткий мистический страх:
До бела раскалилась природа,
Жар и пыль превращают всё в прах,
Возвращая к началу? к исходу?
--------------------------------
Петър Алипиев.

ПЛАДНЕ.

Тежък въздух и тежък покой.
Клюмат тръните в огнена дрямка.
Пие слънцето в страшния зной
на дърветата черната сянка.
Всеки лист, всеки звук, всеки вик
помъртвяват и стават на пламък.
Ако птица прелитне - след миг
би се свлякла без дъх като камък.
Душен страх на мистичност и страх.
Вред природата, сгрята до бяло,
се задъхва от огън и прах
и се връща към свойто начало.