Да се зарадвам, мога ли за нещо,
щом виждам как годините отлитат
и старостта, усмихната зловещо
в мрежите си ледни ме оплита?
Да се зарадвам, мога ли за нещо
щом сърцето често ме боли
и ту студено ми е, ту горещо,
и „ставите ми казват - ще вали“.
Руши се здравето ми безвъзвратно!
След десет крачки ход, внезапно спирам,
задъхвам се и… връщам се обратно!
И питате защо се депресирам!
Защо мълча и гледам към земята,
защо не се зарадвам на света…
Защото „песента ми е изпята“ –
си мисля и потапям се в скръбта.
Юлияна Великова - Защо мълча и гледам към земята
© Copyright: Юлияна Великова, 2016
Свидетельство о публикации №116031603179
Свидетельство о публикации №116031603179
Рецензии