Иван Бунин - Розы

Иван Бунин
Розы

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

РОЗИ

Блестейки, облаци се сляха
в пламтяща дневна синева.
Две рози под прозорец бяха
две чаши, пълни с топлина.

В прозореца на дом прохладен
се взираше зелен клонак
и от сеното с дъх омаен
струеше сладък аромат.

Понякога – тъй силно, тежко
в небето горе гръм еча...
Но пееха пчелите нежно,
мухи бръмчаха -  ден сия.

Понякога плющяха шумно
потоци дъжд от синева...
Ала лазурът слънчев чудно
блестеше в тях с огледала -

денят сия, а рози живи
главички скланяха от свян                                                
през сълзите - усмивки мили
в очи, изпълнени със плам.

1903-1904
Превод: 14.03.2016 г.

-------------------------------

БлестЕйки, Облаци се слЯха
в пламтЯща днЕвна синевА.
Две рОзи под прозОрец бЯха -
две чАши, пЪлни с топлинА.

В прозОреца на дОм прохлАден
се взИраше зелЕн клонАк
и от сенОто с дЪх омАен
струЕше слАдък аромАт.

ПонЯкога – тъй сИлно, тЕжко
в небЕто гОре грЪм ечА...
Но пЕеха пчелИте нЕжно,
мухИ бръмчАха -  дЕн сиЯ.

ПонЯкога плющЯха шУмно
потОци дЪжд от синевА...
Ала лазУрът слЪнчев чУдно
блестЕше в тЯх с огледалА -

денЯт сиЯ, а рОзи жИви
главИчки склАняха от свЯн                                                
през сЪлзите - усмИвки мИли
в очИ, изпЪлнени със плАм.

--------------------------------

РОЗЫ

Блистая, облака лепились
В лазури пламенного дня.
Две розы под окном раскрылись —
Две чаши, полные огня.
В окно, в прохладный сумрак дома,
Глядел зеленый знойный сад,
И сена душная истома
Струила сладкий аромат.
Порою, звучный и тяжелый,
Высоко в небе грохотал
Громовый гул… Но пели пчелы,
Звенели мухи — день сиял.
Порою шумно пробегали
Потоки ливней голубых…
Но солнце и лазурь мигали
В зеркально-зыбком блеске их —
И день сиял, и млели розы,
Головки томные клоня,
И улыбалися сквозь слезы
Очами, полными огня.

1903-1904
Фото из Нета