Защищаясь от дикого ветра

       По мотивам стихотворения Георги Джагарова
      "Защищаясь от дикого ветра",
       перевод с болгарского


Мой добрый сад... Он прятал нас от бед,
От ветра дикого и от житейских буден.
На свой вопрос я не нашёл ответ,
Но знаю, что в любви я неподсуден:

Я ждал тебя, я звал - кричал во мрак,
И тишина всегда была ответом.
Я телеграммы слал и вновь впросак
Я попадал... Искал тебя по свету.

Тропою узкой путь мой пролегал
Среди крапивы и ветвей терновых:
Тебя искал, тебя я снова звал...
И вместо встречи - вновь исход суровый.

В бокалах тёмных стонет тишина,
От светлых вин - одно воспоминанье.
Мой старый сад... Ты вдруг сюда пришла,
Но счастья нет. Умножилось страданье.

Быть может, ты вернёшься насовсем -
Как шум дождя иль шорох снегопада.
И будет самой главною из тем
Любовь твоя... Иного мне не надо!

Но дом, уставший бредить тишиной,
Совсем не помнит звук шагов усталых.
Слова, одни слова теперь со мной,
Как град камней - бессмысленных и шалых.

Мой добрый сад... Зачем ты укрывал,
Зачем берёг любви бесценный трепет?..
Любовь свою давно я потерял.
Ищу, зову... Никто мне не ответит.

2016

***
Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази тъмна градина защо ли се скрихме...

Аз те търсех, аз те молех във дългите нощи,
с телеграми обсаждах безответните пощи,
в тъмни чаши светло вино разливах,
път не избирах – през трън и коприва.
Само те търсех, само те молех някъде тука:

в синия спектър на земните звукове,
в бялата треска на звездите далечни,
в жълтия пламък на пясъка речен.

Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази късна градина защо ли се скрихме...

Мислех си: внезапната среща ни връща
времето, дето все те задържа във къщи.
Тишина...А нещо трябваше да се случи –
може би пазачът да пусне зло куче,
дъжд да застене, сняг да ни засипе.

...Сякаш остри камъни по парещ сипей,
думите се търкаляха голи и боси,
и остана да свети единствен въпросът:

Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази бедна градина защо ли се скрихме?