Гео Милев Болгария
Монах
Тъмна вечер: тъмни сенки в тъмната градина,
сладък шепот из листата, шепот под листата;
дълго таз ги вечер гледах в тъмната градина
и смутиха грешни мисли на сърце ми в тишината.
Тъмна нощ – и тъмни сенки в нейната градина,
сладък шепот из листата, шепот под листата;
скришни радости – родени в нейната градина,
тъжни спомени – родени на сърце ми в тишината.
Монах
http://www.stihi.ru/2016/03/13/8008
Перевод Александра Борисова
В тёмный вечер, тёмны тени, в тёмном саде,
сладкий шопот среди листьев, шопот в листьях;
долго в этот вечер глядя, в тёмном саде,
и смутили моё сердце в тишине грешные мысли.
Тёмна ночь и тёмны тени в её саде,
сладкий шопот среди листьев, шопот в листьях;
скрытны радости - рождёны в её саде,
в тишине возникли в сердце – грустно мысли.
Монах
© Copyright: Искандер Борисов, 2016
Свидетельство о публикации №116031308008
Свидетельство о публикации №116031308008
Рецензии
Искандер, пожалуйста если вы сможете переведит ето мое стихотворение я буду очень благодарна вам. Нада мне для конкурс. Срок конкурса 30 3. 2016 г.
УПАДЪК
Преди, когато аз от тук минавах,
виждах как на пейките седят
овдовели баби… Поздравявах,
те спираха веднага да плетат
и втренчваха очи у мен: „Коя си? -
с разперена над веждите си длан.
"Май ще да е минал автобуса,
ти да не си щерка на Стоян?...“
Сега и баби няма…Само кучета
сноват из запустелите дворове.
Не се завръщат синове и внучета,
да палнат по свещица на гробовете.
И улиците пусти. Само тръни
и този цъфнал на мегдана глог…
С болка забелязвам как се гъне,
на стълба, скъсания некролог.
Къщата ни… спираме колата.
Ръждясал е от влагата резеца.
Отдавна е заключена вратата -
завинаги си тръгнал чужденецът.
От пътя само виждаме стъклата
на прозорците - изпотрошени!
И зейналата дупка на вратата,
и клони, и колове - повалени…
Гледам тази пустош и сърцето ми
свива се… Душицата ми страда!
Боже, къщицата ни… селцето ни!
Как се преживява тоз упадък!
Юлияна Великова 20.03.2016 12:44 • Заявить о нарушении
УПАДЪК
Преди, когато аз от тук минавах,
виждах как на пейките седят
овдовели баби… Поздравявах,
те спираха веднага да плетат
и втренчваха очи у мен: „Коя си? -
с разперена над веждите си длан.
"Май ще да е минал автобуса,
ти да не си щерка на Стоян?...“
Сега и баби няма…Само кучета
сноват из запустелите дворове.
Не се завръщат синове и внучета,
да палнат по свещица на гробовете.
И улиците пусти. Само тръни
и този цъфнал на мегдана глог…
С болка забелязвам как се гъне,
на стълба, скъсания некролог.
Къщата ни… спираме колата.
Ръждясал е от влагата резеца.
Отдавна е заключена вратата -
завинаги си тръгнал чужденецът.
От пътя само виждаме стъклата
на прозорците - изпотрошени!
И зейналата дупка на вратата,
и клони, и колове - повалени…
Гледам тази пустош и сърцето ми
свива се… Душицата ми страда!
Боже, къщицата ни… селцето ни!
Как се преживява тоз упадък!
Юлияна Великова 20.03.2016 12:44 • Заявить о нарушении
Дорогая Юлияна, я конечно смогу перевести это стихотворение, но для более качественного перевода нужен от Вас подстрочный перевод, то есть содержание стиха, что там происходит, конечно от Вас это будет в прозе. Можно поместить здесь или
написать письмо
Искандер Борисов 20.03.2016 15:44 Заявить о нарушении
написать письмо
Искандер Борисов 20.03.2016 15:44 Заявить о нарушении
Большое спасибо!!!!! А ваш имейл - почту? Посылаю вам перевод сколько смогу.
Юлияна Великова 20.03.2016 16:15 Заявить о нарушении
Юлияна Великова 20.03.2016 16:15 Заявить о нарушении
Юлияна, это просто: на моей странице, где Искандер Борисов кликнуть по строчке - отправить письмо автору
Искандер Борисов 20.03.2016 19:36 Заявить о нарушении
Искандер Борисов 20.03.2016 19:36 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.