Татьяна Гнедич Царскосельская статуя Царскоселскат

„ЦАРСКОСЕЛЬСКАЯ СТАТУЯ”
Татьяна Григорьевна Гнедич (1907-1976 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЦАРСКОСЕЛСКАТА СТАТУЯ
 
Шуми зелено паркът, не увяхва,
в клонака миналото заигра...
На сенките играта й допада,
при камъка присяда, вечно млада,
на музите лицейски е сестра.
 
Тя все така мълчи в тъга безцелна,
възпявана вовек с възторг раним,
от вечни струи запленен, напевът
като в незабравими дни звъни.
 
И виждам как – пред сянката нетленна,
край ручея изправен все така,
самият Той размисля вдъхновено
и шапката на времето „Евгени”
държи покрита с пръстени ръка.
 
               * Боливар – широкопола шапка. (Пушкин: „Надев широкой боливар, Онегин едет на бульвар...”)


Ударения
ЦАРСКОСЕЛСКАТА СТАТУЯ
 
Шуми́ зеле́но па́ркът, не увя́хва,
в клона́ка ми́налото заигра́...
На се́нките игра́та й допа́да,
при ка́мъка прися́да, ве́чно мла́да,
на му́зите лице́йски е сестра́.
 
Тя все́ така́ мълчи́ в тъга́безце́лна,
възпя́вана вове́к с възто́рг рани́м,
от ве́чни стру́и заплене́н, напе́вът
като́ в незабрави́ми дни́звъни́.
 
И ви́ждам ка́к – пред ся́нката нетле́нна,
край ру́чея изпра́вен все́ така́,
сами́ят То́й разми́сля вдъхнове́но
и ша́пката на вре́мето „Евге́ни”
държи́ покри́та с пръ́стени ръка́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Татьяна Гнедич
ЦАРСКОСЕЛЬСКАЯ СТАТУЯ
 
Зелёный парк шумит, не увядая,
Минувшее не дальше, чем вчера…
Игру теней в раздумье наблюдая,
Сидит на камне вечно молодая
Лицейских муз бессмертная сестра.
 
Она молчит всё так же в грусти праздной,
Восторженно воспетой искони,
И вечных струй напев однообразный
Звенит, как в незапамятные дни.
 
И мнится мне – пред ней, пред этой тенью,
Внимая бормотанью ручейка,
Стоит Он сам в раздумье вдохновенья,
И держит боливар времён „Евгенья”
Украшенная перстнями рука.




---------------
Руската поетеса и преводачка Татяна Гнедич (Татьяна Григорьевна Гнедич) е родена на 18/30 януари 1907 г. в с. Куземен, Полтавска губерния. Има дворянски произход. Учи във Висшите курсове за чуждестранни езици, завършва историко-филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1934 г.), защитава кандидатска дисертация. Работи като коректор в сп.„Пропаганда и агитация”, литературен консултант в изд. „Художественная литература”, редактор в сп. „Звезда”, преподавател по английски език и литература и декан на Педагогическия институт „А. Херцен” и в други ленинградски висши учебни заведения. По време на Великата отечествена война е военен преводач в щаба на партизанското движение, но през 1944 г. с изфабрикувано обвинение „за връзки с чужденци” е осъдена на 10 години, които прекарва в лагер на ГУЛАГ в Бокситогорск. През 1955 г. е освободена, през 1956 г. е реабилитирана. През 1957 г. е приета в Съюза на писателите на СССР. Превежда литература от английски, немски, френски, датски и норвежки език, от 1957 г. преподава поетичен превод. Превежда творби на Шекспир, Скот, Корнел, Грилпарцер, Ибсен и др. Става известна с превода на поемата на Байрон „Дон Жуан”, публикуван през 1959 г. Цял живот пише стихове, но приживе единствените й авторски поетични публикации са в сп. „Простор” през 1967 г. Стихосбирката й „Этюды и сонеты” (1977 г.) излиза няколко месеца след смъртта й. Умира на 7 ноември 1976 г. в гр. Пушкин. През 2008 г. е издадена книгата с нейни стихове „Страницы плена и страницы славы”.