Дора Габе. Расставание
Снова этой ночью мне не спится –
Ночью долгой, тёмной и тревожной.
Ты решил стеной отгородиться –
Достучаться просто невозможно.
Слышен резкий посвист паровоза…
Я от мира бренного устала.
Мне во тьме мерещится угроза.
О тебе я снова думать стала.
Упадёт тяжёлая завеса
Времени – всего лишь на мгновенье–
В темноту прольётся свет отвесный,
Ты в нём – свежий, радостный, весенний.
У меня с тобой не будет встречи.
Унесёт волна седая муки.
Будет мир, как прежде, мудр и вечен.
Не было любви – и нет разлуки.
2016
РАЗДЯЛА
От очите ми съня изсмука
тая дълга нощ, тъй неспокойна.
Няма на стената да почукам –
тя е вече помежду ни двойна.
Чувам само писъка на трена,
в тъмнината остър и тревожен.
От света съм вече уморена,
а пък ти си моя спомен тъжен.
Тежката завеса на живота
ще се дръпне нявга за минута,
да те видя млад и свеж, и бодър,
без да бъда видена и чута.
Колко много най-човешка мъка
безвъзвратната вълна отвлече.
Няма близост, няма и разлъка,
а светът е все голям и вечен.
1925 г.
Свидетельство о публикации №116031000918
Продължавайте в същия дух да превеждате българска поезия, защото ви се отдава!:)))
С най-добри чувства и усмивка, Петр!
Петр Пенчев 10.03.2016 11:33 Заявить о нарушении
С самыми добрыми дружескими чувствами к Вам и ответной улыбкой - Елена.
Елена Зернова 10.03.2016 13:02 Заявить о нарушении