Андрей Багинский Я не Бог Аз не съм Бог
Андрей Александрович Багинский (р. 1959 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НЕ СЪМ БОГ
Аз не съм Бог, Христос или Буда,
и, уви, няма прошка да дам.
Взор осъждащ да скрия е трудно.
Да мижа? Да излъжа? Не знам!
„Хора! Стойте! Аз пътя познавам!”
Не разбират мъстящия кръст.
Трябва, нищо че в Бога не вярвам,
да съм любещ и страдащ Исус.
Ударения
АЗ НЕ СЪМ БОГ
Аз не съ́м Бог, Христо́с или Бу́да,
и, уви́, ня́ма про́шка да да́м.
Взор осъ́ждашт да скри́я е тру́дно.
Да мижа́? Да излъ́жа? Не зна́м!
„Хо́ра! Сто́йте! Аз пъ́тя позна́вам!”
Не разби́рат мъстя́штия кръ́ст.
Тря́бва, ни́што че в Бо́га не вя́рвам,
да съм лю́бешт и стра́дашт Ису́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Багинский
Я НЕ БОГ...
Я не Бог, не Иисус, и не Будда,
И, увы, не умею прощать.
Спрятать взгляд осуждающий трудно.
Что мне делать? Зажмуриться? Лгать?
„Люди! Стойте! Я знаю дорогу!”, –
Не приемлют, не могут понять.
И я должен, не веруя в Бога,
Как Христос, и любить, и страдать.
2006 г.
---------------
Руският поет Андрей Багински (Андрей Александрович Багинский) е роден на 4 ноември 1959 г. в гр. Краснодар. Завършва Краснодарския политехнически институт (1981 г.). Работи като инженер-програмист, комсомолски секретар, методист по пропагандата и началник отдел кадри в краснодарско предприятие. Член е на Асоциацията на младите писатели в Кубан (1995 г.) и на литературно обединение „Верность” при краснодарската организация на Съюза на писателите на Русия. Публикува стихове, пародии, хайку, епиграми и афоризми в издания и сборници като „Молодая гвардия”, „Природа и человек”, „Душа моя”, „Берегиня дома твоего”, „Моя талантливая Русь”, „Краснодар Литературный”, „Молодая Кубань”, „Над Кубанью”, „Улица Красная”, „Голоса надежды”, „Акцент-газета”, „Говорит и показывает Краснодар”, „Рассвет”, „Поэтический венок героям Кубани” и др. Автор е на стихосбирките „Стихи. Пародии. Зарисовки” (1993 г.), „Поэтический дуэт” (2004 г., в съавторство с майка си Виктория Багинская), „Я всё сказал в своих стихах” (2006 г.), „Пародии. Автопародии. Эпиграммы. Каламбуры” (2006 г.), „Возле старой карусели” (2007 г.) и др. Живее в гр. Краснодар.
Свидетельство о публикации №116030500002
Нас этому не учат. Глаз за ухо, за зуб и проч. Зачипировали души догмами порочными, вот мы и имеем круговерть из жизней ненаполненных судьбою солнца....
прекрасный честный стих о внутренних проблемах
с теплом
Ирина Коноваленко 18.03.2016 20:05 Заявить о нарушении