От живота нищо повече не искам.
Нека само твоите очи не ми отнема.
Да гледам как от тях любов се плиска
и как ме следват като слънчогледи.
Сълзите им понякога да пия,
когато радостта ги предизвика
и в тях да се откривам - най-добрият,
когато нощем във леглото ме повикаш.
На сутринта - в очите си да ме оставиш,
навсякъде със мене красотата да делят.
Да не излизат никога от паметта ми,
дори далеч от мен кога заспят...
05.09.2013 г.
("От първо лице", София, 2015 г.)
Очите ти
© Copyright: Петр Пенчев, 2016
Свидетельство о публикации №116030403972
Свидетельство о публикации №116030403972
Рецензии