Генка Богданова
Тази нощ белоцветните вишни
във съня ми отново цъфтят.
Знак ли пращаш ми, Боже всевишни,
да потърся към детството път?
С чудна песен на медни звънчета,
там пристъпва пак пролетен ден.
Като бисер се ронят цветчета,
и разстилат пътека пред мен.
Нежен вятър листенцата гали,
пия сладко –горчив аромат.
Трепват спомени в мене заспали
и ме връщат към детския свят.
Тичам весело в двора на татко,
упоена от сладки мечти.
Аромата на вишнево сладко
подир мене оставя следи.
Там, под вишнята цъфнала, мама
сръчно нежна дантела плете.
А баща ми, от книга голяма,
стих любовен на глас й чете.
От цветчетата златни пчелици,
над косите им ронят прашец.
Пеят в клоните влюбени птици,
а сестра ми си вие венец…
Как жадувам за дните безгрижни,
за вълшебния, приказен свят!
Белоцветните таткови вишни
за утеха в съня ми цъфтят.
Бяло вълшебство
© Copyright: Генка Богданова, 2016
Свидетельство о публикации №116022912652
Свидетельство о публикации №116022912652
Рецензии