На поета и приятеля Илко Карайчев

Генка Богданова

Замлъкна голямото  твое  сърце,
превърна се облак нежен и бял.
Небето притихна, разтвори ръце,
за духа на воля в тоз миг полетял.

С перо и китара замина за Там,
навярно сам Бог те повика с любов  ?
Сега рецитираш и пееш Му, знам,
превърнал душата си в песен и зов.

А тук те търсим  във строфи и рими,
в спомени общи, в познати лица,
Ти ни докосваш  с крила  незрими,
в стихове нежни – все твои деца.

Срещаме твоята топла усмивка,
на книжни корици с твоето име.
Човече, поетът не знае почивка,
и Господ нужда от стихове има.

С перо и китара замина за Там,
навярно сам Бог те повика с любов  ?
Сега рецитираш и пееш Му, знам,
превърнал душата си в песен и зов.

А тук те търсим  във строфи и рими,
в спомени общи, в познати лица,
Ти ни докосваш  с крила  незрими,
в стихове нежни – все твои деца.

Срещаме твоята топла усмивка,
на книжни корици с твоето име.
Човече, поетът не знае почивка,
и Господ нужда от стихове има.