Варвара Наумова Бывает, синью неба молодого От син

„БЫВАЕТ, СИНЬЮ НЕБА МОЛОДОГО...”
Варвара Николаевна Наумова (1907-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТ СИНЕВАТА МЛАДА НА НЕБЕТО
 
От синевата млада на небето
очи притварям. Времето тече,
с магията на прежна пролет, ето,
светът отново ме към теб влече.
 
... Назад летят поля и речни диги,
и дънери в чернеещ въглен мрак,
и вятър лек постройката застига,
където сме на светлия й праг.
 
Ту сякаш на колене се притайва,
ту пак се вдига към небесен рът,
гората пролетна глава замайва,
заобикаля в края този път.
 
Във вените ни ясен звук се рони,
възпява срещата тържествен сън;
обхожда влакът неизвестни зони,
света ни честват колелата с гръм.
 
Но ние бяхме твърде сходни, крепко
упорство наслои съдбата в нас,
затуй разминахме се с теб. И все пак –
аз знам – дори в последния ми час,
 
забравяйки житейските несгоди,
ще искам с теб отново да вървим,
да чуя призива на парахода,
да видя над води в небето дим.
 
И в сетен миг, израсла над покоя,
шумяща сред небесните недра,
безгрижна, пролетна, зелена моя,
до прага ми ще зашуми гора.


Ударения
ОТ СИНЕВАТА МЛАДА НА НЕБЕТО
 
От синева́та мла́да на небе́то
очи́ притва́рям. Вре́мето тече́,
с маги́ята на пре́жна про́лет, е́то,
светъ́т отно́во ме към те́б влече́.
 
... Наза́д летя́т поля́ и ре́чни ди́ги,
и дъ́нери в черне́ешт въ́глен мра́к,
и вя́тър ле́к постро́йката засти́га,
къде́то сме на све́тлия й пра́г.
 
Ту ся́каш на коле́не се прита́йва,
ту па́к се вди́га към небе́сен ръ́т,
гора́та про́летна глава́зама́йва,
заобика́ля в кра́я то́зи пъ́т.
 
Във ве́ните ни я́сен зву́к се ро́ни,
възпя́ва сре́штата търже́ствен съ́н;
обхо́жда вла́кът неизве́стни зо́ни,
света́ ни че́стват колела́та с гръ́м.
 
Но ни́е бя́хме твъ́рде схо́дни, кре́пко
упо́рство наслои́ съдба́та в на́с,
зату́й разми́нахме се с теб. И все́ пак –
аз зна́м – дори́ в после́дния ми ча́с,
 
забра́вяйки жите́йските несго́ди,
ште и́скам с те́б отно́во да върви́м,
да чу́я при́зива на парахо́да,
да ви́дя над води́ в небе́то ди́м.
 
И в се́тен ми́г, изра́сла над поко́я,
шумя́шта сред небе́сните недра́,
безгри́жна, про́летна, зеле́на мо́я,
до пра́га ми ште зашуми́ гора́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Варвара Наумова
БЫВАЕТ, СИНЬЮ НЕБА МОЛОДОГО...
 
Бывает, синью неба молодого
Ослеплена, сомкну глаза – и вот
Весь мир весной давнишней околдован,
И вновь она меня к тебе зовет.

…Бегут назад поля, речные дамбы
И сухостой, чернеющий углем,
И легкий ветер залетает в тамбур,
Где у подножки мы стоим вдвоем.

То словно опускаясь на колени,
То снова поднимаясь до небес,
Мелькает, кружит голову весенний
Края дороги обступивший лес.

И в наших жилах самым вешним звоном
Поет внезапной встречи торжество,
И поезд, мчась по неизвестным зонам,
Колесным звоном чествует его.

Но были мы с тобою слишком схожи
Своим упрямством и судьбой самой
И не сжились поэтому. И все же –
Я знаю – даже в час последний мой,

Забот обычных забывая годы,
Я захочу хоть раз еще с тобой
Услышать дальний голос парохода,
Увидеть дым меж небом и водой.

И выросший в единое мгновенье,
Шумя и поднимаясь до небес,
Зеленый мой, веселый мой, весенний
У самых окон замелькает лес.

               1940 г.




---------------
Руската поетеса и преводачка Варвара Наумова (Варвара Николаевна Наумова) е родена през 1907 г. в Санкт Петербург. Завършва Ленинградския държавен университет. Редактор е в сп. „Литературная учёба” и сп. „Звезда”, участва в геоложки експедиции на Крайния север, работи в Държавния педагогически институт на народите от Севера. Публикува поезия в списания и литературни сборници като „Ленинград”, „Звезда”, „Литературный современник”, „Солнце над чумом”, „Север поет” и др. Авторка е на стихосбирката „Чертёж” (1932 г.) и на книгата с преводи от евенски език „Сулакичан” (1940 г.). Подготвя и стихосбирката „Весна в Тикси” (поетичният цикъл е написан през 1935 г., но книгата излиза чак през 1961 г.). По време на Великата отечествена война участва в строителството на отбранителните укрепления на Ленинград. Умира от глад в края на 1941 г. в обсадения Ленинград. Нейни стихове са включени в литературни сборници като „Советские поэты, павшие на Великой Отечественной войне”, „Победа. Стихи военных лет. 1941-1945” и др.