Да укротим на страстите великата стихия
сняг кристален по пътеката се ръси.
Подарък неочакван е за нас...
Стискам във дланта премръзналите пръсти.
Снегът под стъпките ни звънко хруска -
във тъмното взривява тишината...
На устните избиват топлите ти чувства.
Долавям на косите ти разкошни аромата.
Очите ти излъчват звездна светлина -
душата иска нежността си да разкрие.
Пробиваме си път през снежна пелена,
за да укротим на страстите великата стихия...
21.02.2016 г.
3042 Б.Алекс.
Петър Пенчев
Свидетельство о публикации №116022109494