Луната ми прилича на резенче лимон
и нощем тайно на мене се усмихва.
Сама съм, но пеят птици като грамофон,
а градът примигва и учудено притихва.
Тишината ме поглъща и приказки реди,
а залезите тръгват към полунощ стаена.
Луната ме поглежда със сребърни очи,
зад облака ми смига в сянка притаена.
Само тя ме знае и с душата ми шепти,
ласкаво ме гали и с мен нощта люлее.
А на мен поникват ми сякаш че криле,
тя тайната ми знае… Как някого копнея.
Луната тайните ми знае
© Copyright: Йорданка Радева, 2016
Свидетельство о публикации №116022006336
Свидетельство о публикации №116022006336
Рецензии