Аркадий Белкин - Лунната соната

   Звучала в зале "Лунная соната"
   И зал затих, и в зале тишина.
   И всем казалось - кончилась война,
   Не будут больше погибать солдаты.
   Мелодия плыла задумчиво и страстно,
   Сердца переполняя грустью нежной.
   И верилось, что сбудутся надежды,
   Что скоро и у них наступит праздник.
   Мелодия плыла над городом блокадным -
   Сквозь смерть, сквозь голод и сквозь беды
   И приближала над врагом победу,
   И ощущалась всеми как награда.

Превод на Български: Юлияна Великова

ЛУННАТА СОНАТА

Звучеше в зала „Лунната соната“
и залата притихна – тишина.
И мислеха си: „Свърши се войната,
няма да загива веч войска“
Плуваше мелодията страстно,
пълнеше сърцата с тъжна нежност.
И вярваха че сбъдват се надеждите,
че скоро и за тях ще има празник.
Над града се носеше блокиран
през смъртта, глада и  през неволята
Бе близо вече над врага победата
и всички чувстват  я като награда.