Иван Федоров Певцу калгана На възпяващия джинджифи

„ПЕВЦУ КАЛГАНА”
Иван Николаевич Федоров (1913-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА ВЪЗПЯВАЩИЯ ДЖИНДЖИФИЛА
 
Прославена отвара с джинджифил –
до капка пий, изпий до дъно, вече
ти за жена достъпна, с поглед мил,
мечтай, тъгувай – кой ще ти попречи?
 
Но замълчи, поете, да избегнем
тъгата ти. Кому е нужна тя?
В света ни нищета и мъка тегнат,
вилнее глад, война ни връхлетя.
 
Щом в мътните води на Сома има
тела и в Марна плуват мъртъвци,
за благостта на станси и терцини
ненужни проповеди не ръси!
 
Помпей щом с пушек Лувъра залее,
мортирите щом Ротердам рушат,
поетите смутени са – пигмеи
предсказват вечност в жалкия си труд.

               * Битката при р. Сома – кръвопролитно сражение през Първата световна война между армиите на Англия и Франция срещу Германия. Убити и ранени са над един милион души.
               * Сражението при р. Марна – сблъсъци между немските и англо-френските войски от 5 до 12 септември 1914 г., завършили с поражение на немската армия.


Ударения
НА ВЪЗПЯВАЩИЯ ДЖИНДЖИФИЛА
 
Просла́вена отва́ра с джинджифи́л –
до ка́пка пи́й, изпи́й до дъ́но, ве́че
ти за жена́ достъ́пна, с по́глед ми́л,
мечта́й, тъгу́вай – ко́й ште ти попре́чи?
 
Но замълчи́, пое́те, да избе́гнем
тъга́та ти. Кому́ е ну́жна тя́?
В света́ ни ништета́ и мъ́ка те́гнат,
вилне́е гла́д, война́ ни връхлетя́.
 
Штом в мъ́тните води́ на Со́ма и́ма
тела́ и в Ма́рна плу́ват мъртъвци́,
за благостта́ на ста́нси и терци́ни
нену́жни про́поведи не ръси́!
 
Помпе́й штом с пу́шек Лу́въра зале́е,
морти́рите штом Ро́тердам руша́т,
пое́тите смуте́ни са – пигме́и
предска́зват ве́чност в жа́лкия си тру́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Иван Федоров
ПЕВЦУ КАЛГАНА
 
Прославленный калганный пьешь настой, –
До капли пей, не оставляй в посуде,
О женщине, доступной и простой.
Грусти, печален – кто тебя осудит?
 
Но умолчи, назвавшийся поэтом,
Про грусть свою. Кому она нужна?
Есть нищета, есть горе в мире этом,
Есть в мире этом голод, есть война.
 
Когда плывут по мутным водам Соммы,
По бурным водам Марны мертвецы, –
Кому поможешь проповедью сонной
О благостыне стансов и терцин?
 
Когда навис над Лувром дым Помпеи,
Когда мортиры рушат Роттердам,
Поэты содрогаются, – пигмеи
Пророчат вечность собственным трудам.
 
               1936 г.




---------------
Руският поет Иван Федоров (Иван Николаевич Федоров) е роден на 1 януари 1913 г. в с. Нежданово, Тверска губерния. Завършва професионално-технически техникум в Ленинград. Работи като мебелист. Първите му публикувани стихотворения са от 1931 г. в списанията „Резец”, „Ленинград” и „Литературный современник”. През 1940 г. участва в творческия семинар на младите литератори при Дома на писателите в Ленинград. През 1941 г. е призван в армията, сражава се на Карелския провлак. Загива на 5 септември 1942 г. при форсирането на р. Нева. Голяма част от творческия му архив е изгубена по време на блокадата на Ленинград, когато над дома му пада снаряд. Посмъртно е приет в Съюза на писателите на СССР. Единствената му стихосбирка „Весна в Нежданове” е издадена 22 години след смъртта му.